Всяко второ дете!
Всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение. Да повторим. Всяко второ. Дете. Ето за тези неща би трябвало да се привикват национални оперативни щабове, да се пишат тактики за възобновяване, да се гласоподават промени, в случай че би трябвало и в Конституцията, само че да има резултат. Защото от деяние и смяна несъмнено има потребност и то на доста равнища.
Стряскащата статистика идва от извършеното по поръчка на УНИЦЕФ за първи път у нас огромно проучване, включващо събиране на данни за всички форми на насилието над деца в разнообразни типове среда, както и обстойна оценка на потенциала на съответните служби за предварителна защита и противопоставяне на това събитие.
Проведено е в интервала 2019 – 2020 г. от интернационалната изследователска компания Coram International, която е профилирана в региона на човешките права и правата на децата и младежите. Проучването е национално представително и обхваща 1174 деца на възраст 13 –17 години, 837 младежи на възраст 18-25 години и 1411 възрастни.
Проучени са и 887 специалисти – учители, обществени служащи, прокурори и магистрати, здравни експерти и полицейски чиновници.
Всяко второ дете (47%) е претърпяло някаква форма на принуждение до 18-годишна възраст, като прочувственото принуждение е най-често срещаният тип принуждение (45,9%), последвано от физическото принуждение (31,2%), половото принуждение (15,6%) и пренебрегването (10,5%).
Насилието най-често се случва на децата, когато са в учебно заведение (38,3%), следвано от насилието в общността (37,6%) и вкъщи (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) показва, че се усеща в заплаха вкъщи, в учебно заведение или в общността. Децата и младежите, претърпели принуждение или занемаряване, и тези от тях, които се усещат в заплаха,
имат доста по-ниско равнище на богатство спрямо останалите деца.
Що се отнася до физическо принуждение, то се случва по-често на момчетата – 37,2% от запитаните – в съпоставяне с девойките, измежду които 25,6% показват, че са били жертви на физическа експанзия. При прочувственото насилие процентът на момчетата и девойките е еднакъв. За разлика от физическото принуждение, децата се сблъскват най-често с прочувствено принуждение в учебно заведение и в общността, а не вкъщи.
Едно от всеки 7 деца оповестява, че е било жертва на онлайн тормоз, изключително посредством обществени мрежи. Около 16%, или съвсем 1 от всеки 6 деца и младежи, оповестяват, че са били подложени на сексуално насилие в детството си.
Момичетата (1 от всеки 5) доста по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали жертви на полов тормоз.
Едно от всеки 10 деца и младежи оповестява, че е преживяло пренебрегване в детството си: 3,5% показват, че лицата, полагащи грижа за тях, от време на време са забравяли да ги нахранят, 6,8% показват, че в някои случаи тези лица са забравяли да ги заведат на учебно заведение или да им кажат да отидат на учебно заведение, а 5,9% показват, че лицата, грижещи се за тях, от време на време са забравяли да ги заведат на доктор, когато са били заболели.
При децата, претърпели една форма на принуждение, е установена силно изразена взаимна взаимозависимост с прекарването на други типове принуждение.
13% оповестяват, че са били жертви и на прочувствено, и на физическо и на полово принуждение.
Децата, претърпели която и да е форма на принуждение, показват по-често, че пушат, използват алкохол и опиати, а също по този начин по-често упражняват принуждение над други деца. Чувството за заплаха вкъщи оказва най-сериозно влияние върху благосъстоянието им: 64% от децата, които показват, че се усещат в заплаха вкъщи, имат ниско равнище на богатство.
По-уязвимите деца, както и тези от фамилии в неравностойно състояние, като например децата с увреждания и децата от по-бедни фамилии, децата от ромски или турски генезис, са релативно по-малко осведомени с опциите за търсене на помощ в случаи на принуждение спрямо другите деца.
Възрастните, които са били подлагани на физически санкции в детството си, декларират доста по-често, че физическото и прочувственото принуждение над деца е приемливо и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то, спрямо тези, които не са били подлагани на такива санкции.
Мъжете и момчетата смятат по-често от дамите и девойките, че физическото и прочувственото принуждение над деца е задоволително.
Какво демонстрира изследването върху специалистите, работещи с деца?
Стряскащата статистика идва от извършеното по поръчка на УНИЦЕФ за първи път у нас огромно проучване, включващо събиране на данни за всички форми на насилието над деца в разнообразни типове среда, както и обстойна оценка на потенциала на съответните служби за предварителна защита и противопоставяне на това събитие.
Проведено е в интервала 2019 – 2020 г. от интернационалната изследователска компания Coram International, която е профилирана в региона на човешките права и правата на децата и младежите. Проучването е национално представително и обхваща 1174 деца на възраст 13 –17 години, 837 младежи на възраст 18-25 години и 1411 възрастни.
Проучени са и 887 специалисти – учители, обществени служащи, прокурори и магистрати, здравни експерти и полицейски чиновници.
Всяко второ дете (47%) е претърпяло някаква форма на принуждение до 18-годишна възраст, като прочувственото принуждение е най-често срещаният тип принуждение (45,9%), последвано от физическото принуждение (31,2%), половото принуждение (15,6%) и пренебрегването (10,5%).
Насилието най-често се случва на децата, когато са в учебно заведение (38,3%), следвано от насилието в общността (37,6%) и вкъщи (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) показва, че се усеща в заплаха вкъщи, в учебно заведение или в общността. Децата и младежите, претърпели принуждение или занемаряване, и тези от тях, които се усещат в заплаха,
имат доста по-ниско равнище на богатство спрямо останалите деца.
Що се отнася до физическо принуждение, то се случва по-често на момчетата – 37,2% от запитаните – в съпоставяне с девойките, измежду които 25,6% показват, че са били жертви на физическа експанзия. При прочувственото насилие процентът на момчетата и девойките е еднакъв. За разлика от физическото принуждение, децата се сблъскват най-често с прочувствено принуждение в учебно заведение и в общността, а не вкъщи.
Едно от всеки 7 деца оповестява, че е било жертва на онлайн тормоз, изключително посредством обществени мрежи. Около 16%, или съвсем 1 от всеки 6 деца и младежи, оповестяват, че са били подложени на сексуално насилие в детството си.
Момичетата (1 от всеки 5) доста по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали жертви на полов тормоз.
Едно от всеки 10 деца и младежи оповестява, че е преживяло пренебрегване в детството си: 3,5% показват, че лицата, полагащи грижа за тях, от време на време са забравяли да ги нахранят, 6,8% показват, че в някои случаи тези лица са забравяли да ги заведат на учебно заведение или да им кажат да отидат на учебно заведение, а 5,9% показват, че лицата, грижещи се за тях, от време на време са забравяли да ги заведат на доктор, когато са били заболели.
При децата, претърпели една форма на принуждение, е установена силно изразена взаимна взаимозависимост с прекарването на други типове принуждение.
13% оповестяват, че са били жертви и на прочувствено, и на физическо и на полово принуждение.
Децата, претърпели която и да е форма на принуждение, показват по-често, че пушат, използват алкохол и опиати, а също по този начин по-често упражняват принуждение над други деца. Чувството за заплаха вкъщи оказва най-сериозно влияние върху благосъстоянието им: 64% от децата, които показват, че се усещат в заплаха вкъщи, имат ниско равнище на богатство.
По-уязвимите деца, както и тези от фамилии в неравностойно състояние, като например децата с увреждания и децата от по-бедни фамилии, децата от ромски или турски генезис, са релативно по-малко осведомени с опциите за търсене на помощ в случаи на принуждение спрямо другите деца.
Възрастните, които са били подлагани на физически санкции в детството си, декларират доста по-често, че физическото и прочувственото принуждение над деца е приемливо и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то, спрямо тези, които не са били подлагани на такива санкции.
Мъжете и момчетата смятат по-често от дамите и девойките, че физическото и прочувственото принуждение над деца е задоволително.
Какво демонстрира изследването върху специалистите, работещи с деца?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ